Галерия-книжарница „София прес” и Съюзът на българските писатели представят новата книга на белетриста Васил Люцканов “Душите ни страдат красиво”.
Книгата и автора ще представи поетесата и литературен критик Ажела Димчева
Васил Люцканов е роден в Бургас – град на емблематични поети, актьори и художници. Завършил е бургаската английска езикова гимназия, където в единайсти клас посреща с моркови и зеле подгответо Петя Дубарова. Следва филология в Алма матер. Късметлия да изкара първия експериментален курс на специализацията „Културология”, ръководена от покойния проф. Николай Генчев, с лектори професорите Ат. Натев, Д. Аврамов, И. Знеполски, Н. Георгиев, И. Паси, А. Джурова, И. Славов и др. Работил в девет вестника от стажант репортер до главен редактор в продължение на четвърт век и още петнайсет години в сферата на медийния маркетинг. Публикувал от „Родна реч” до „Съвременник” – алфата и омегата на безспорните литературни трибуни у нас. Удостояван е с различни награди за млад автор.
Новата му книгата „Душите ни страдат красиво” излиза след двайсет и седем години мълчание. Тя е своебразен цикличен роман с единство на герои и място на действието на историите – късчета тъга и любов към слабите и онеправданите от един неподозиран в нашето дигитално всекидневие уличен свят от старото софийско ларго.
Сборникът с разкази „Душите ни страдат красиво“ на Васил Люцканов с право и напълно заслужено заема мястото си сред литературните явления, които убедена съм, очертават смели посоки в съвременната българска литература. Васил Люцканов е белетрист, който вижда действителността със сърцето си, допуска звуците на съвременния град в кръвта си и превръща разказите си в пристанище, даващо съчувствие, топлота и подслон на унизените, слабите, оскърбените.
Здравка Евтимова
В „Душите ни страдат красиво” са събрани разтърсващи истории, като всяка от тях прониква в неподозираните тайни на разнолики герои: аутсайдери, проститутки, дилъри на дрога, престъпни босове, но и изгубени в превода на своя живот интелектуалци. Когато читателят навлезе в тези брилятни късове кратка проза, у него остава отпечатък на тъга, една кохерентност на възприятията, припомняйки си мисълта на Киркегор: „Чувството за невъзратимост е най-тежкото чувство за съвременния човек”.
Анжела Димчева
