„Нарушаване на беззаконието“ – сборник разкази на Христо Караславов, писани на път и представени в думи и песни.
„- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът – каза внезапно момичето. – Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти… Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони – какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен… всъщност ние сме престъпниците, ние сме нарушителите на беззаконието, ние сме ненужните – не само че не създаваме финансово взаимосвързана хранителна верига, освен това сме и сами, самотни, слаби, често безпомощни, по този начин и недостатъчно позитивни…“