Обратно към всички Събития

Премиера: „Звездица“ от Марина Бартоломеус

петък, 08/04/2022

ЗАВЛАДЯВАЩИ ЛИРИЧЕСКИ ВНУШЕНИЯ

 

Съвременната българска поезия е богата на разнообразни лирически почерци, които открояват ярки индивидуалности. Това, разбира се, важи само за случаите, в които поетичният текст издава оригинално мислене, непосредност на чувствата и неподправена емоция. Затова е радостно когато сред многобройните четива с доста скромни художествени качества, се промъква завладяваща със своите внушения книга. Точно такъв е случаят с лирическата сбирка на Марина Бартоломеус – „Звездица“.

Авторката е структурирала книгата си в седем раздела – Домът, Светът, Човекът, Любовта, Раздялата, Природата, Поетът. Всеки един от тях обхваща тематично свързани стихотворения. В първия цикъл впечатляват със своето простодушие и естественост, с изящната мечтателност и светли послания творби като „Детство“, „Мечти“, „Звездица“, „Бъдни вечер“, „Коледа“. В стихотворението „Бдение“ авторката споделя:

 

Над детската главица

пулсира ангелско сияние,

от детските ръчици

струи лъчисто упование

 

Искреното и непосредно чувство зарежда стиха с благородна енергия. След първия цикъл, който можем условно да определим като носталгично-романтичен, следва цикълът „Светът“. Тук откриваме остра социална рефлексия, някъде дори и публицистично заострен патос. Поетесата страда за своето Отечество, за съвременното българско общество, което е разкъсано от противоречия. Омразата, злочинствата, зломислието, завистта и други грозни страсти и чувства противопоставят хората едни на други и водят до тежки социални напрежения.

Може би най-ярка илюстрация в това отношение са стихотворенията „Къде ни водиш, Боже?“, „Протести в София“, „Опрощение“, „Народе мой“. В програмната творба „Войните“ авторката споделя:

 

Земята ни разкъсана в зловещи рани…

И разумът ни мъката не ще да побере.

Сърцето се напряга, до пръсване се стяга,

и то не може ужаса да понесе!

 

Третият цикъл – „Човекът“ насочва нашето внимание към екзистенциалната драма на съвременния човек. Лирическата героиня разсъждава за себе си, за света около нея, за приятелствата, надеждите, предателствата, редуващите се покруси и възторзи, които съпътстват делника на чувствителната душа. Поетесата се подлага на безжалостен самосъд – тя споделя, че е живяла лудо и че примката на разума през годините безжалостно е пристягала нейната шия. Чак до там, че престава да вярва в магията на любовта, крие чувствата си, погазва страстите си.

Но от лудостта на делника тя изтръгва главните истини на живота си и преминала през разочарования и надежди, през страдания и любови, възкликва:

 

И даже в най-дълбоката тъга,

най-долу скрита истина нетленна:

блещука като майчина сълза

надежда – капчица последна.

 

Книгата на Марина Бартоломеус „Звездица“ ни показва авторката като поетеса с изграден ясен и талантлив лирически почерк. Нейните внушения са заредени с благородна вътрешна енергия. Енергията на добротолюбието, добросърдечието, доброчестието. Четейки и препрочитайки стихотворенията в тази вълнуваща лирическа сбирка, се убеждаваме, че в съвременната българска лирика се влива един нов оригинален поетически тембър.

 

Автор: Иван Гранитски

  • Тип: Представяне на книга
  • Дата: 08/04/2022 - 18:00 - 19:30

Сайтът е създаден със съдействието на Национален фонд култура.