ЗАВЛАДЯВАЩИ ЛИРИЧЕСКИ ВНУШЕНИЯ
Съвременната българска поезия е богата на разнообразни лирически почерци, които открояват ярки индивидуалности. Това, разбира се, важи само за случаите, в които поетичният текст издава оригинално мислене, непосредност на чувствата и неподправена емоция. Затова е радостно когато сред многобройните четива с доста скромни художествени качества, се промъква завладяваща със своите внушения книга. Точно такъв е случаят с лирическата сбирка на Марина Бартоломеус – „Звездица“.
Авторката е структурирала книгата си в седем раздела – Домът, Светът, Човекът, Любовта, Раздялата, Природата, Поетът. Всеки един от тях обхваща тематично свързани стихотворения. В първия цикъл впечатляват със своето простодушие и естественост, с изящната мечтателност и светли послания творби като „Детство“, „Мечти“, „Звездица“, „Бъдни вечер“, „Коледа“. В стихотворението „Бдение“ авторката споделя:
Над детската главица
пулсира ангелско сияние,
от детските ръчици
струи лъчисто упование
Искреното и непосредно чувство зарежда стиха с благородна енергия. След първия цикъл, който можем условно да определим като носталгично-романтичен, следва цикълът „Светът“. Тук откриваме остра социална рефлексия, някъде дори и публицистично заострен патос. Поетесата страда за своето Отечество, за съвременното българско общество, което е разкъсано от противоречия. Омразата, злочинствата, зломислието, завистта и други грозни страсти и чувства противопоставят хората едни на други и водят до тежки социални напрежения.
Може би най-ярка илюстрация в това отношение са стихотворенията „Къде ни водиш, Боже?“, „Протести в София“, „Опрощение“, „Народе мой“. В програмната творба „Войните“ авторката споделя:
Земята ни разкъсана в зловещи рани…
И разумът ни мъката не ще да побере.
Сърцето се напряга, до пръсване се стяга,
и то не може ужаса да понесе!
Третият цикъл – „Човекът“ насочва нашето внимание към екзистенциалната драма на съвременния човек. Лирическата героиня разсъждава за себе си, за света около нея, за приятелствата, надеждите, предателствата, редуващите се покруси и възторзи, които съпътстват делника на чувствителната душа. Поетесата се подлага на безжалостен самосъд – тя споделя, че е живяла лудо и че примката на разума през годините безжалостно е пристягала нейната шия. Чак до там, че престава да вярва в магията на любовта, крие чувствата си, погазва страстите си.
Но от лудостта на делника тя изтръгва главните истини на живота си и преминала през разочарования и надежди, през страдания и любови, възкликва:
И даже в най-дълбоката тъга,
най-долу скрита истина нетленна:
блещука като майчина сълза
надежда – капчица последна.
Книгата на Марина Бартоломеус „Звездица“ ни показва авторката като поетеса с изграден ясен и талантлив лирически почерк. Нейните внушения са заредени с благородна вътрешна енергия. Енергията на добротолюбието, добросърдечието, доброчестието. Четейки и препрочитайки стихотворенията в тази вълнуваща лирическа сбирка, се убеждаваме, че в съвременната българска лирика се влива един нов оригинален поетически тембър.
Автор: Иван Гранитски
