Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство – Игор Забел

Автор: Игор Забел
Издателство: Временно издателство
Година на издаване: 2025
Корици: меки

„Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство“ събира в превод на български език избрани есета от словенския куратор и изкуствовед Игор Забел. Желанието за публикуване на настоящия превод, който поставя началото на серията „Критични преводи“ и новоучреденото „Временно издателство“, произтича от може би едно от най-продуктивните обстоятелства в българския контекст, а именно липсата. Отсъствието на знакови имена от последните десетилетия, както и липсата на ключови текстове за осмисляне на процеси в съвременното изкуство и култура, доведе не само до това издание, а въобще до по-голямото начинание, каквото е една серия и още повече едно издателство.

„В наситения момент на преосмисляне на европейската и световната карта след падането на Берлинската стена, сред влиятелните гласове от културното пространство на Източна-Централна Европа, Забел е в геополитическата ситуация на разпадащата се във военни конфликти тогавашна Югославия. Публичните му изяви с глас, перо и кураторска практика започват от Любляна и продължават в Загреб, Виена, Венеция, Лайпциг, Москва. По време на жизнения му път негови статии освен в Словения излизат в чуждестранни и международни списания и каталози. Забел е част от онази критическа общност от доскорошния Изток на Желязната завеса, която преосмисля своята нова роля и поставя фундаментални въпроси, оглеждайки неизбежното множество от възможни отговори. Въздържам се да изреждам имена, тъй като би се получил списък, лишен от съдържание. Тази среда е разнородна, но моментно свързана от саморефлексията на 1990-те за собствената ситуация във времето на Студената война и непосредствено след обявения край през 1989 г. Общността постепенно се разширява с изследователи на близкото минало на Запад от линията, конструирана от политиката на разделение.

Забел, както и други мислители в онзи момент, констатира, че подвеждащото обобщаване на локални културни и политически ситуации е в основата на неверни критически допускания и на Изток, и на Запад. Траекториите на аргументацията му се пресичат с мисловни конструкти на философи, политици, въздействащи фигури на артистичната сцена. Неговата ерудиция и образованост в различни полета – на литературата, философията, художествените практики – обяснява богатството на позоваванията му. Критикът следва авторитетни мислители и подхожда аналитично към влиятелни съчинения, изпитвайки валидността на различни тези спрямо специфични локални контексти.” – Ирина Генова, из „Защо четем Игор Забел днес“