Изложба живопис и рисунки на Марио Николов
Къде отиваш, разумни човеко?
„Можеш да вземеш котка от улицата,
но да вземеш улицата от котката е невъзможно.”
Джеймс Боуен (James Bowen, 1979),
английски писател и музикант
„УЛИЦИТЕ винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота. Улиците са символ – огледален образ на обществото. Но и символ на… развита общинска планировка и са основен елемент на градската инфраструктура. През последните две години станахме свидетели на същински феномен: улиците в различни краища на света опустяха. От тези в пренаселените мегаполиси до… уличките в малките селца.
Парадоксално, но мнозина от хората – по различни причини – сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва, но всъщност по безпрецедентен начин беше прекъснат животът на… Живота. Системен бъг. Улицата беше жестоко наранена: нейният дух и нейното тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат неизличими.
Парадоксално, но улиците се обезцветиха. Сякаш от тъга. Да, всеки е виждал празни улици: късно вечер, рано сутрин, в нетърпима жега или в непоносим студ, но сега беше различно: празни улици, като празен живот. Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия… Видяхме тези улици. Питаха властно: „Къде отиваш?”, а всеки разумен човек недоумяващ, се чудеше: „Къде отиваш, разумни човеко? (Quo vadis, Homo sapiens?)”
Отворена – затворена улица. Но не по силата на… Правилника за движение по пътищата, а според съвсем различни, познати от други мрачни времена „правилници”. За щастие – от време на време – улиците се пробуждаха, оживяваха: и като дух, и като материя, и като цвят…
Животът неотменно се завръща, но вече идва моментът, в който трябва да бъдат задълбочено изследвани всички аспекти на този драматичен феномен. Заради бъдещето ни. По-скоро – заради бъдещето на децата и внуците ни.
Идеята на изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” – един своеобразен „репортаж от улицата” – е да преразкаже, да анализира и да интерпретира тази немислима доскоро трансформация на градското пространство и свързаната с нея обществена ситуация, но чрез езика и средствата на изобразителното изкуство: от визуалната конкретика на очевидното през психологическите проекции до философските, морално-етическите, естетическите и културологичните измерения на проблема. Несъмнено, темата е обширна, сложна, противоречива и е невъзможно да бъде изчерпана с индивидуална изява, каквато е една неголяма изложба, но смятам, че за да бъде поне обозначена траекторията, пътят към истината въобще, обществото се нуждае от различни, безпрестрастни и откровени мнения.
Изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” е разделена на три условни части: преди, по време и интуитивно – след „събитията от 2020/2021 г.”
В тази експозиция представям своите визуални размисли на художник, гледната си точка на репортер, за когото „фактите са свещени“, и разсъжденията на писател, т.е. на човек, посветил по-голямата част от живота си на изобразителното изкуство, на журналистиката и на литературата. Смятам, че по тази причина, най-подходящото място за осъществяването на тази изложба е именно галерия-книжарница „София-прес”, чието пространство е една своеобразна „улица”, където се срещат и обединяват три обществено значими творчески, но и граждански посоки.
Освен свои картини и рисунки – някои от тях интерпретации на творби от прочути художници като Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude; c. 1525-1569), руският авангардист (конструктивист) Владимир Татлин (1885-1953), магичният М.К. Ешер (Maurits Cornelis Escher; 1898-1972), и на кинокласики-антиутопии като „Метрополис” (Metropolis, 1927) на Фриц Ланг (Fritz Lang; 1890-1976) и „Алфавил” (Alphaville, une étrange aventure de Lemmy Caution, 1965) на Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard; 1930-2022), в „Улици…“ съм включил и оригинални произведения на известни автори, работили през XX в., като френският график Робер Белц (Robert Beltz; 1900-1981) с великолепната му гравюра „Корабът на глупците” (1977); австрийският военен художник Лудвиг Хесхаймер (Ludwig Hesshaimer; 1872-1956 ) с „Часовникова кула в Шeсбург” (днес: Сигишоара, Румъния – паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО; родно място на граф Влад II Дракула (1400?-1447) и на българския архитект от австрийски произход Фридрих Грюнангер – Friedrich Grünanger; 1856-1929) от 1927 г., както и на сънародничката му Херта Чьорниг-Гобанц (Herta Czoernig-Gobanz; 1886-1970) и нейната прекрасна графика „Виена. Албертина” от края на 50-те години на миналия век, и други…
Ще завърша с думите, които написах по повод връчването на Наградата за живопис, с която бях удостоен на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата” – Русе 2021:
„Мисията на художника, и въобще на човека, отдал живота си на Изкуството, е да осмисля и да пресъздава света около и вътре в себе си чрез своята Интуиция. Според мен, интуицията е най-силният и най-верният начин, с чиято помощ можем да разберем кое е истинското и кое измамното.
От почти две години живеем във „време на преформатиране”. Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат „преформатирани” Истината, Вярата, Надеждата, Любовта. Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни, ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран – за по-сигурно – с вездесъщия кюар-код (OR-code)…”“
Марио Николов
Повече за автора:
Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992 – 1993 г. учи графичен дизайн и реклама в Колежа към Журналистическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн.
От 2016 г. членува в Съюза на българските художници.
От 2007 г. членува в Съюза на българските журналисти.
През 1997 г. излиза дебютната му стихосбирка „МузиМузеиМухи” (изд. „Хермес”), а през юли 2002 г. – втората му книга „Джаз слушат мечтите ми” (изд. „ФАМА”), по която през ноември 2007 г. е поставен камерен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз среща в Русе.
От 1992 до 2008 г. работи последователно във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ и „Дневник”.
От 1 юни 2011 г. до февруари 2018 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор и основател е.
Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста (информации, анализи, коментари и интервюта) в областта на изкуството и културата.
Произведения на художника са собственост на частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ, Словакия, Турция, Франция, Уелс и Чехия.
От септември 2013 г. живее и работи във Виена, Австрия.
***
Изложби
2022
– „Докосване“ – съвместна изложба със Стефка Николова, Доходно здание, Русе.
2021
– Осмо международно биенале „Изкуството на миниатюрата”, Русе.
2019
– Международна изложба CONSUL’ART, галерия La MAMA (La Maison de l’Artisanat et des Mеtiers d’Art, Marseille), Марсилия, Франция.
2018
– „Moderato e Maestoso” – самостоятелна изложба, Galerie Atelier A, Виена;
– „Разминаване на пространствата” – [a] cube contemporary, София;
– „По пътя” II – самостоятелна изложба, Български културен институт (БКИ), Братислава.
2017
– „По пътя” – самостоятелна изложба, БКИ – Прага.
2014
– „Обратната страна на залеза” – самостоятелна изложба, БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.
2013
– „Цветен калейдоскоп” – обща изложба в Galerie Gamma, Бургенланд, Австрия;
– „Врата към…” – самостоятелна изложба, галерия „Арт 36”, София.
2012
– Ver Sacrum („Свещена пролет”) – БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.
2010
– „Когато те докосне Светлина” – БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена;
– „Въпреки че…” – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
– „Културен диалог между България и Австрия” – St. Basilius Saal, Виена.
2009
– „Диалог” – Galerie Rienoеssl, Виена;
– JAZZ! – Международен етноджаз фестивал July Jazz, Смолян;
– „Отражения” – самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София.
2008
– „Тиха нощ, свята нощ”, галерия Universum, Варна;
– „Фиеста – синя нощ, слънчев ден”, Galerie Palina, Виена.
2007
– „Прелюдии” – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”;
– Обща изложба, Международен етноджаз фестивал July Jazz;
– „25” – обща изложба, Classic Gallery, София;
– „Пробуждане” – галерия Universum, Варна;
– „Орфическа симфония”, Galerie Palina, Виена.
2005
– Самостоятелна изложба – галерия „Артамонцев”.
***
Награди:
– Награда за живопис на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата”, Русе 2021.
