Пейзажната живопис не е непременно пресъздаване на натурата, а по-скоро нещо, което конструирано от части на самата репрезентация или просто ехо от минали представи, предизвиква свое собствено преживяване. Съставено от самите наподобяващи фрагменти, то въздейства като цялостно преживяване на природата. Това се отнася особено за творбите, представени в изложбата „Усещане за река” на Радослав Нейчев, за когото пейзажът е предпочитан жанр.
Възприемани именно като пейзажи, неговите картини, разглеждани заедно, са по-скоро продукт на състояние на духа и възприятие на заобикалящата среда, отколкото конкретни изображения на определени места. Те са симбиоза от наблюдения, фотографии, скици с акцент върху моментното впечатление и усещане, пречупено през емоционалността на автора. Крайният ефект е резултат от напластяване на различни формални и концептуални елементи. Неговите творби предизвикват странно и двусмислено повествование, кратък разказ често с атмосфера на радост, лека тъга или предчувствие. Те изглеждат едновременно познати и въображаеми.
Рисувани често и по памет, лишени от конкретни референтни точки, те постигат многообразието си чрез изобразяване на различни атмосферни състояния, природни явления, времена на деня и нощта или дори сезони. Фотографията е използвана като изходен материал не за да се копира прецизността на фотографското изображение, а като „посредник“, препратка към елементи на паметта и съхраненото от нея.
В техническо отношение Радослав задълбочава пластическите си търсения. За разлика от по-ранни негови работи тук обобщеното третиране преминава в по-конкретно разработване на детайла, в засилена игра със светлината и колорита, контраст на ярки слънчеви петна и цветни сенки, безкрайни тоналности и модулации на осветената водна повърхност…
Използвайки формите и цветовете на дунавския пейзаж, авторът изпитва видима наслада от насищането материалността на живописния слой с уникалната светлина на района. Чрез леката, фина или по-едра текстура на четката акцентира и извежда на преден план именно тази физичност и материалност на самата боя.
Нейчев изгражда силни, добре балансирани композиции, уравновесявайки умело отделните й елементи. Композициите са основани на постоянно присъстваща, макар и понякога слабо доловима, хоризонтална линия, която създава усещане за дистанция, перспектива или внушава чувство за атмосфера в пространството.
Живото присъствие в изложбата са рибите, носещи дълбока символика, те са неотделима, макар и невидима част от водния свят, който вълнува автора. Рибите въплъщават силата и способността на водата да поражда и съхранява живот. Радослав не ни представя конкретни видове, а само наподобителни, събирателни образи (както споделя самият автор), които „плуват“ в речните му пейзажи. Художникът съзнателно избягва в платната си човешкото присъствие и неговата намеса в заобикалящата среда, сякаш за да „изтрие“ всички последствия, които нанася на природата. Потапя себе си и зрителя в друг свят, носталгично – поетичен, лишен от шум, суета и разрушение… Предлага ни едно медитативно съзерцание отвъд брега. Отнася ни в безвремие…
Силно привързан към природата, Нейчев вярва дълбоко в нейната духовна сила. Произведенията му носят послание, напомняйки на човека да се възприема като част от Вселената, а не неин център, подканват го да се отърси от антропоцентричния си възглед.
С изострената си чувствителност и неконвенционално възприятие авторът концентрира вниманието към невидимото, несъвършено, подминаваното като незначително природно въплъщение – изсъхнало растение или клон на дърво, който нежно докосва водата, самотен облак в небето, стрък трева..
д-р изк. Ани Венкова
