Обратно към всички Публикации

„Снимките говорят 7“ – фотоанализ на Жани Славкова

Белобрад, пъстролик.

В кипарисово ковчеже побирам овехтелите спомени, вдъхващи младост на моята старост. Антидот не намерих за нея, но диамантено посребрелите коси други мисли навяват. Леко е на раменете ми, не тежи времето, от което криле поникнаха на сърцето ми. И лети то в пространството, лети в съзнанието. Бъдещето го приветства, миналото го гощава, настоящето го обагря в хармония и благодарност. И ще пребъде! Даровете на живота ме крепят, омаята на природата също. Пирувам със сезоните на битието, дивя се на стихиите на емоциите. Пролетта подслони необузданите ми пориви. Гмурнах се в лятото с копнеж, а то на приливи и отливи предизвикваше разума ми. Есента инкрустира със златни букви инициалите на моята мъдрост. А зимата само ме стопли със своята чистота, та така и до днес. Моят мил живот, моят верен другар, моят скъп учител. Съвест моя, свещ моя!

Съществуванието ми се осмисля. А аз… Аз продължавам да кова пантеон на своята душа и да милея за всяка въздишка, за всеки полъх, за хоризонтите. Хоризонтите, които преоткрих, и хоризонтите, към които сърцето ще ме отведе в мечтите, в бъдещето, в обичта.

Не знам какво ще е след мен, но знам какво ще оставя след себе си. Храм на стремежа и апотеоз на чистите блянове. Обичам да живея. И живея да обичам.

Комуто колкото е писано, важно е едно накрая – какво ние ще напишем в житието си, за да може тази наша обич да не бъде забравена.

 

Жани Йосифова Славкова,

победител в конкурса за художествен анализ на фотография
„Снимките говорят 7“

 

Фотография: Румяна Бояджиева

Сайтът е създаден със съдействието на Национален фонд „Култура“.