Фотография: Денис Бучел ОНАЯ С КОСАТА Тя вървеше бавно по черния селски път през полето, леко, като сянка, сякаш не стъпваше по земята. Наоколо нямаше жива душа в късния летен ден. Само вятърът се осмеляваше да докосне черната ѝ износена рокля, прокъсания елек и дългата дръжка на косата, преметната през рамото. Тъмната забрадка скриваше лицето […]
Фотография: Денис Бучел ЗЛАТО Дядо Стамен въздъхна с присвито сърце и погледна надолу. С тих глас, сякаш говореше на себе си, попита: -Колко каза, момче? – след което бавно бръкна в опустелите джобове на овехтялото си сако, сякаш очакваше да намери нещо повече от захабена носна кърпичка и скъсано портмоне. В него грижливо бяха прибрани […]
Елиза Младенова за изложбата „You can sit with us“ на Десислава Костадинова /20 март – 3 април 2026/ Във време на силна политизираност, когато всеки акт на волята се превръща в социален жест с определено възпаляващо публичността значение, в българското художествено пространство все още се появяват тихи, интровертни изложби, които не само насочват зрителя […]
Фотография от София, 2014 г. – Николай В. Василев Градски ден – форма на безвремие. Тази фотография е не просто изображение, а визуален протест, запечатал духа на изминалото време, което бързо отминава и хората вече връщат спомени по снимката, сякаш са минали десетилетия. Далечната 2014, но дали е толкова далечна, колкото си мислим? Град София […]
Фотография от Драгоман, 2017 г. – Николай В. Василев „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“ Това е първата мисъл, която изплува в мига, в който видях тази снимка. Този безсмъртен цитат на Левски обедини двете групи хартиени творения от снимката – ежемесечните вестникарски издания и […]
Животът в един кадър. Това запечатва Лоте Михайлова във фотографията със старицата и детето. Силен контраст на образите – млади и стари, черни и бели. Забързаният свят по хоризонта на живота. Пространство, което носи въздух и път за пробягване на детето. Пространство, което също така задушава и почти изхвърля от рамката на кадъра старицата. Също […]
Таралежите се ражат без бодли. Няколко часа след това по голата им кожа се появяват малки пъпчици, които не след дълго се разпукват и от тях се подават иглички. След още няколко часа игличките се втвърдяват и вече по нищо не се различават от бодлите на родителите. От малки беззащитни топки таралежите се превръщат във […]
Белобрад, пъстролик. В кипарисово ковчеже побирам овехтелите спомени, вдъхващи младост на моята старост. Антидот не намерих за нея, но диамантено посребрелите коси други мисли навяват. Леко е на раменете ми, не тежи времето, от което криле поникнаха на сърцето ми. И лети то в пространството, лети в съзнанието. Бъдещето го приветства, миналото го гощава, настоящето […]
Текст към изложбата „Размяна на местата“. Николай Златанов – Кайо: Една от любимите и популярни детски игри за всяко момче е играта на войници и почти всяко е мечтало да стане такъв, като порасне. Достойнствата, които би трябвало да притежава войникът, като смелост, чест, храброст, сила, привличат всяко момче, което е всъщност „бъдещ мъж […]
Виждам една много лична история от края на 50-те или може би началото на 60-те години на вече изминалия 20 век. Селото е Стамболийски, днешна Хасковска област. Сякаш разказът на моя баща оживя пред очите ми чрез фотография № 8. В онези вече толкова далечни години, за които споменах, се издава страховитата заповед да се […]
понеделник — петък
10:30 — 18:30
Сайтът е създаден със съдействието на Национален фонд „Култура“.
Галерия-книжарница „София Прес“ © 2020.
Политика за поверителност | Политика за бисквитките | Авторски права | Доставка
