Фотография от Драгоман, 2017 г. – Николай В. Василев
„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“
Това е първата мисъл, която изплува в мига, в който видях тази снимка. Този безсмъртен цитат на Левски обедини двете групи хартиени творения от снимката – ежемесечните вестникарски издания и некролозите, налепени по стените.
Вестниците, които често се използват като измерител на времето – когато човек се снима заедно с днешния вестник, за да докаже деня, в който прави някакво обявление. И некролозите, които винаги отбелязват периода от време от загубата на починал човек. Едните хартии измерват дните на живите преди смъртта, другите – дните на умрелите след това. Едните носят сведение преди смъртта и имат смисъл преди нея, другите разказват за дните след смъртта. Приличат си по периодичността на издаване, различават се по обратното броене на времето. Но като че ли и едните и другите хартийки не носят съществено знание и поука нито за живите, нито за умрелите. Каква полза за живи и мъртви от вестници, в които няма истина?! Каква полза за същите от некролози за починали, които приживе не са били уважавани и почитани? Има ли смисъл от едните и от другите изобщо?! Защо са ни? Важни ли са за нещо друго освен да отмерват времето ни? Времето до и времето след… Ден след ден и година след година, до самия край. Поредица от черно и бяло до края на времето и отвъд.
Катерина Димчева Мутафова,
победител в конкурса за художествен анализ на фотография
„Снимките говорят“ 2025
