Публикации

„Снимките говорят 8“ – фотоанализ на Христо Стефанов

Животът в един кадър. Това запечатва Лоте Михайлова във фотографията със старицата и детето. Силен контраст на образите – млади и стари, черни и бели. Забързаният свят по хоризонта на живота. Пространство, което носи въздух и път за пробягване на детето. Пространство, което също така задушава и почти изхвърля от рамката на кадъра старицата. Също […]

„Снимките говорят 7“ – фотоанализ на Веселина Берова

Таралежите се ражат без бодли. Няколко часа след това по голата им кожа се появяват малки пъпчици, които не след дълго се разпукват и от тях се подават иглички. След още няколко часа игличките се втвърдяват и вече по нищо не се различават от бодлите на родителите. От малки беззащитни топки таралежите се превръщат във […]

„Снимките говорят 7“ – фотоанализ на Жани Славкова

Белобрад, пъстролик. В кипарисово ковчеже побирам овехтелите спомени, вдъхващи младост на моята старост. Антидот не намерих за нея, но диамантено посребрелите коси други мисли навяват. Леко е на раменете ми, не тежи времето, от което криле поникнаха на сърцето ми. И лети то в пространството, лети в съзнанието. Бъдещето го приветства, миналото го гощава, настоящето […]

Снимките говорят VI – анализ на Диляна Тодорова

Виждам една много лична история от края на 50-те или може би началото на 60-те години на вече изминалия 20 век. Селото е Стамболийски, днешна Хасковска област. Сякаш разказът на моя баща оживя пред очите ми чрез фотография № 8. В онези вече толкова далечни години, за които споменах, се издава страховитата заповед да се […]

Снимките говорят VI – анализ на Даниела Кирчева

БЯЛА МОЛИТВА     Душата ми плаче за сняг, за бяло, за чисто душата ми плаче. Видях много земи, много свят, видях герои, видях палачи… Душата ми плаче за сняг. Доста живях, колко остава? Чака ме моя бряг: ругатни или слава – нямам представа… Душата ми плаче за сняг – чиста следа в снега да […]

Радослав Нейчев – „Усещане за река”

Пейзажната живопис не е непременно пресъздаване на натурата, а по-скоро нещо, което конструирано от части на самата репрезентация или просто ехо от минали представи, предизвиква свое собствено преживяване. Съставено от самите наподобяващи фрагменти, то въздейства като цялостно преживяване на природата. Това се отнася особено за творбите, представени в изложбата „Усещане за река” на Радослав Нейчев, […]

Сайтът е създаден със съдействието на Национален фонд „Култура“.