Публикации

Фотография: Денис Бучел ОНАЯ С КОСАТА Тя вървеше бавно по черния селски път през полето, леко, като сянка, сякаш не стъпваше по земята. Наоколо нямаше жива душа в късния летен ден. Само вятърът се осмеляваше да докосне черната ѝ износена рокля, прокъсания елек и дългата дръжка на косата, преметната през рамото. Тъмната забрадка скриваше лицето […]

Фотография: Денис Бучел ЗЛАТО Дядо Стамен въздъхна с присвито сърце и погледна надолу. С тих глас, сякаш говореше на себе си, попита: -Колко каза, момче?  – след което бавно бръкна в опустелите джобове на овехтялото си сако, сякаш очакваше да намери нещо повече от захабена носна кърпичка и скъсано портмоне. В него грижливо бяха прибрани […]

Фотография от София, 2014 г. – Николай В. Василев Градски ден – форма на безвремие. Тази фотография е не просто изображение, а визуален протест, запечатал духа на изминалото време, което бързо отминава и хората вече връщат спомени по снимката, сякаш са минали десетилетия. Далечната 2014, но дали е толкова далечна, колкото си мислим? Град София […]

Фотография от Драгоман, 2017 г. – Николай В. Василев „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“ Това е първата мисъл, която изплува в мига, в който видях тази снимка. Този безсмъртен цитат на Левски обедини двете групи хартиени творения от снимката – ежемесечните вестникарски издания и […]

Животът в един кадър. Това запечатва Лоте Михайлова във фотографията със старицата и детето. Силен контраст на образите – млади и стари, черни и бели. Забързаният свят по хоризонта на живота. Пространство, което носи въздух и път за пробягване на детето. Пространство, което също така задушава и почти изхвърля от рамката на кадъра старицата. Също […]

Таралежите се ражат без бодли. Няколко часа след това по голата им кожа се появяват малки пъпчици, които не след дълго се разпукват и от тях се подават иглички. След още няколко часа игличките се втвърдяват и вече по нищо не се различават от бодлите на родителите. От малки беззащитни топки таралежите се превръщат във […]

Белобрад, пъстролик. В кипарисово ковчеже побирам овехтелите спомени, вдъхващи младост на моята старост. Антидот не намерих за нея, но диамантено посребрелите коси други мисли навяват. Леко е на раменете ми, не тежи времето, от което криле поникнаха на сърцето ми. И лети то в пространството, лети в съзнанието. Бъдещето го приветства, миналото го гощава, настоящето […]

Виждам една много лична история от края на 50-те или може би началото на 60-те години на вече изминалия 20 век. Селото е Стамболийски, днешна Хасковска област. Сякаш разказът на моя баща оживя пред очите ми чрез фотография № 8. В онези вече толкова далечни години, за които споменах, се издава страховитата заповед да се […]

БЯЛА МОЛИТВА     Душата ми плаче за сняг, за бяло, за чисто душата ми плаче. Видях много земи, много свят, видях герои, видях палачи… Душата ми плаче за сняг. Доста живях, колко остава? Чака ме моя бряг: ругатни или слава – нямам представа… Душата ми плаче за сняг – чиста следа в снега да […]

Пейзажната живопис не е непременно пресъздаване на натурата, а по-скоро нещо, което конструирано от части на самата репрезентация или просто ехо от минали представи, предизвиква свое собствено преживяване. Съставено от самите наподобяващи фрагменти, то въздейства като цялостно преживяване на природата. Това се отнася особено за творбите, представени в изложбата „Усещане за река” на Радослав Нейчев, […]